Вътрешни правила по ЗМИП — какво изисква законът и как да ги изготвите
Вътрешните правила по ЗМИП са задължителен документ за всяко задължено лице по чл. 4. Кой е длъжен, какво трябва да съдържат по чл. 101 ал. 2 и как да ги изготвите правилно.
Образователен материал · aml.bg · Не е правен съвет
Какво са вътрешните правила по ЗМИП?
Вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма са задължителен вътрешен нормативен акт, който всяко задължено лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) трябва да приеме, прилага и поддържа актуален.
Те не са формален документ за папката. Вътрешните правила са оперативният наръчник на вашата организация за това как идентифицирате клиентите, оценявате риска и реагирате при съмнение за изпиране на пари. Именно по тях надзорните органи преценяват дали сте изпълнили задълженията си при проверка.
Кой е задължен да има вътрешни правила?
Задължението произтича от чл. 101, ал. 1 от ЗМИП и обхваща всички лица по чл. 4 — широк кръг субекти, включително:
- счетоводители, одитори и данъчни консултанти
- брокери на недвижими имоти
- нотариуси и частни съдебни изпълнители
- доставчици на услуги за виртуални активи (VASP/CASP)
- финансови институции и застрахователи
- юридически лица с нестопанска цел при определени условия
- търговци на едро при сделки в брой над определения праг
Ако извършвате дейност, попадаща в обхвата на чл. 4 ЗМИП, задължението важи за вас — независимо от размера на фирмата, броя на служителите или вида на правноорганизационната форма.
Кога трябва да приемете правилата?
4-месечен срок от регистрация чл. 102, ал. 1 ЗМИП
Съгласно чл. 102, ал. 1 от ЗМИП, лицата по чл. 4 приемат вътрешните правила в 4-месечен срок от регистрацията си или от издаването на лиценза/разрешението. При съществена промяна в дейността или нормативната база правилата подлежат на актуализация.
Важно: чл. 101, ал. 4 ЗМИП предвижда, че Нотариалната камара, Камарата на частните съдебни изпълнители и Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) приемат единни вътрешни правила за своите членове. Членовете на тези организации прилагат единните правила, след като ги приемат от съответната организация.
Какво трябва да съдържат? Чл. 101, ал. 2 ЗМИП
Законът изрично изброява минималното задължително съдържание. Правилата трябва да уреждат най-малко:
- Мерките за комплексна проверка — идентификация, верификация, мониторинг
- Вътрешна система за оценка на риска и определяне на рисков профил на клиентите
- Критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти
- Ред за уведомяване при съмнение — вътрешно и към ДАНС (goAML)
- Определяне на лице, което осъществява вътрешния контрол (MLRO или упълномощено лице)
- Организиране и финансиране на програмата за обучение на служителите
- Вътрешен контрол и одитна функция за тестване на системата
- Процедура за обработка на случаи на съмнение, включително мерки за предотвратяване на по-нататъшни действия
- Индикатори (критерии) за идентифициране на лица и транзакции с висок риск, включително специфични за сектора
- Процедури за събиране, съхраняване и защита на данни
- Разпределение на отговорностите на представителите и служителите
- Процедура за анонимно подаване на вътрешни сигнали (whistleblowing) за нарушения на ЗМИП
- Оценката по чл. 98 (собствена оценка на риска)
- При групи — политики за обмен на информация в рамките на групата
- Правила за дистанционна идентификация без присъствие на клиента
- Процедури за работа с представители при предоставяне на услуги чрез агенти
- Правила за прилагане на мерките спрямо клиенти от високорискови трети страни по чл. 46 ЗМИП
- Пропорционалност — правилата трябва да са съобразени с размера и естеството на дейността
- Ред за актуализация на правилата при нормативна промяна или промяна в дейността
- Други правила и процедури съобразно особеностите на конкретната дейност по чл. 4
Това не е изчерпателен списък на точките, а минималното съдържание. Правилата на банка и правилата на счетоводна кантора с 3 служители ще изглеждат коренно различно — и трябва.
Пропорционалност — ключовият принцип
Чл. 101 ал. 2, т. 16 (изм. ДВ, бр. 84 от 2023 г.) изрично изисква вътрешните правила да са пропорционални на размера и естеството на стопанската дейност на задълженото лице.
Това означава: малка счетоводна кантора с 5 клиента не е длъжна да изгради система, идентична на тази на голяма финансова институция. Но правилата трябва да са реални, приложени на практика и съобразени с конкретните рискове на дейността ви.
Именно тук повечето малки задължени лица грешат — копират чужди правила без адаптация. При проверка от надзорен орган това е видимо и може да доведе до задължителни указания за отстраняване на несъответствията по чл. 101, ал. 8 ЗМИП.
Какво се случва без вътрешни правила или при непълни такива?
Съгласно чл. 108 от ЗМИП, при упражняване на контролна дейност, ако вътрешните правила не съответстват на закона или предвидените мерки не са достатъчни, компетентният надзорен орган (за повечето задължени субекти — дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС) дава задължителни указания за отстраняване на несъответствията в срок до един месец.
Санкциите при неизпълнение са значителни — ЗМИП предвижда глоби и имуществени санкции, вариращи в зависимост от тежестта на нарушението. Конкретните размери са уредени в Глава 10 от ЗМИП и Глава 8 от ППЗМИП.
Рискът обаче не е само финансов. Непълните или формални вътрешни правила оставят организацията ви без реална защита при инцидент, свързан с изпиране на пари.
Вътрешни правила и оценка на риска — как се свързват?
Вътрешните правила и собствената оценка на риска по чл. 98 ЗМИП са неделими. Правилата трябва да отразяват констатациите от оценката на риска — ако оценката ви показва висок риск при клиенти от определена категория, правилата трябва да предвиждат засилени мерки именно там.
Логическата последователност е:
Правилата отразяват констатациите от оценката. Обучението въвежда правилата в действие.
Без тази логика — оценка на риска, която не е отразена в правилата, или правила, за прилагането на които служителите не са обучени — цялата система е формална и не издържа проверка.
Кой приема вътрешните правила?
Съгласно чл. 102, ал. 3 ЗМИП, правилата по чл. 101 се приемат с писмен акт на лицето по чл. 4. За юридически лица — с акт на лицата, които ги управляват и/или представляват.
Тоест: не е достатъчно да разполагате с документ. Трябва да е ясно кой го е приел, кога и в какво качество. Добрата практика е правилата да са приети с изричен протокол или заповед, датирани и подписани.
Как да изготвите вътрешните правила за вашата дейност?
Добрите вътрешни правила по ЗМИП отговарят на три въпроса:
„Кой?” — кой в организацията отговаря за какво: MLRO, управител, служители на първа линия.
„Как?” — конкретни процедури: стъпка по стъпка какво се прави при идентификация, при съмнение, при клиент с висок риск.
„Какво?” — критерии и индикатори: по какви признаци разпознаваме риска в конкретния сектор.
Правилата трябва да са написани така, че нов служител да може да ги прочете и да знае точно какво да прави. Ако са написани само за ДАНС — пропускате целта.
Генерирайте вътрешни правила за вашия сектор
aml.bg предоставя инструмент за генериране на вътрешни правила по ЗМИП, съобразени с конкретния ви сектор, дейност и рисков профил. Документът се изготвя на базата на актуалната нормативна рамка — ЗМИП, ППЗМИП и насоките на ДАНС.
→ Генерирайте вашите вътрешни правила
Не сте сигурни дали правилата ви са пълни? Направете безплатна AML проверка на съответствието си:
→ Безплатна AML проверка (Gap Analysis)
Този материал е с образователен характер и представя общата регулаторна рамка по ЗМИП. Не представлява правен съвет. Конкретните задължения зависят от вида и обхвата на дейността ви. При съмнение се консултирайте с квалифициран специалист.
aml.bg · Образец + методология, не правен съвет