Речник на термините

Процес, чрез който средства с престъпен произход се прикриват и превръщат в привидно законни. Протича в три фази: влагане, разслояване и интеграция.

Предоставяне или събиране на средства — независимо от произхода им — с цел използване за терористична дейност. Урежда се от ЗМФТ.

Лице, което попада в обхвата на ЗМИП и е длъжно да прилага мерки срещу изпирането на пари. Законът обхваща 34 категории — банки, счетоводители, нотариуси, брокери на имоти, застрахователи и др.

Съвкупност от мерки за опознаване на клиента — идентификация, проверка на самоличността, изясняване на целта на сделката и текущо наблюдение. Известна и като CDD или KYC.

Физическото лице, което в крайна сметка притежава или контролира клиент — юридическо лице. Установява се по три последователни способа: собственост (≥25%), контрол, или висше ръководство.

Класификация на клиента по ниво на риск (нисък, среден, висок) въз основа на рискови фактори. Определя интензивността на прилаганите мерки.

Разширени мерки за проверка, прилагани при клиенти или сделки с по-висок риск — например при ПЕП или сложни структури.

Облекчени мерки, допустими при доказано нисък риск, без да отпада задължението за наблюдение.

Лице, което заема или е заемало висша публична функция, както и негови близки и свързани лица. Изисква засилена проверка.

Документиран анализ на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм в дейността на задължения субект. Основа за прилагане на риск-базиран подход.

Сделка или операция, която поражда основателно съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм и подлежи на уведомяване до ДАНС.

Подаване на информация до дирекция „Финансово разузнаване" на ДАНС при съмнение. Подава се преди сделката (правило) или незабавно след нея (изключение).

Електронната система на ДАНС за подаване на уведомления за съмнителни сделки. Регистрацията е задължителна и протича на два етапа.

Забрана задълженият субект да информира клиента или трети лица за извършено или предстоящо уведомяване до ДАНС.

Проверка на клиенти спрямо санкционни списъци (ЕС, ООН, национални). При засичане — забрана за работа и замразяване на активи.

Отговорно лице / специализирана служба за прилагане на мерките срещу изпирането на пари. Организира, контролира и отговаря за съответствието.

Документ, който описва как задълженият субект изпълнява задълженията си по закона — критерии, процедури, обучение. Основата на цялата система.

Документите по ЗМИП се съхраняват най-малко 5 години от прекратяване на отношенията с клиента или от извършване на сделката.

Регламент (ЕС) 2024/1624 — единен европейски регламент срещу изпирането на пари, който се прилага пряко от 10 юли 2027 г. за повечето задължени субекти.

Европейският орган за борба с изпирането на пари, който ще упражнява пряк надзор над високорискови субекти в рамките на AMLR.

Съвкупност от мерки, политики и процедури, насочени към предотвратяване на изпирането на пари. В България се регламентира основно от ЗМИП.

Мерки за предотвратяване на финансирането на тероризъм. В България се урежда от ЗМФТ, прилага се паралелно с AML мерките.

Принцип, при който интензивността на прилаганите мерки се определя от нивото на риска — по-висок риск изисква по-строги мерки. Основава се на собствената оценка на риска.

Първата фаза на изпирането на пари — въвеждане на незаконни средства в легалната финансова система, например чрез депозити на каса, обменни бюра или търговия с активи.

Втората фаза на изпирането — серия от сложни финансови транзакции, целящи да скрият произхода на средствата и да затруднят проследяването им.

Третата фаза на изпирането — средствата се „завръщат" в икономиката като привидно законни, например чрез инвестиции в недвижими имоти или бизнес активи.

Признак или обстоятелство, което поражда съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм и изисква допълнителна проверка или уведомяване.

Описание на конкретен метод или схема за изпиране на пари, публикувано от FATF, Egmont Group или надзорни органи. Използва се за разпознаване на red flags.

Финансовата група за действие срещу изпирането на пари — международен орган, издаващ препоръки и стандарти в областта на AML/CFT, прилагани от над 200 юрисдикции.

Практика на финансови институции да прекратяват или ограничават отношения с цели сектори или държави поради висок възприеман AML риск, вместо да прилагат индивидуална оценка.

Процес на идентификация и проверка на клиента преди и по време на бизнес отношенията. Синоним на комплексна проверка (КПК/CDD) в по-широк смисъл.

Разширена версия на KYC, приложима при клиенти — юридически лица. Включва проверка на корпоративната структура, действителните собственици и бизнес дейността.

Английски еквивалент на комплексната проверка на клиента (КПК). Включва идентификация, верификация, изясняване на целта на отношенията и текущо наблюдение.

Засилена комплексна проверка, прилагана при клиенти с по-висок риск — ПЕП, кореспондентски отношения, сложни структури. Изисква допълнителни документи и ниво на одобрение.

Опростена комплексна проверка, допустима при доказано нисък риск. Не означава пълно освобождаване от задълженията — наблюдението остава задължително.

Английски термин за действителен собственик — физическото лице, което в крайна сметка контролира или се облагодетелства от юридическото лице клиент.

Лице, фигуриращо като директор в регистъра, но действащо от името на друго лице. Изисква задълбочена проверка на действителния контрол при KYB процедурата.

Юридическо лице без реална стопанска дейност, активи или служители. Често използвано за прикриване на действителни собственици — изисква повишено внимание при КПК.

Задължение за редовен преглед и обновяване на клиентските досиета. Честотата зависи от рисковия профил — по-рисковите клиенти изискват по-чести актуализации.

Задължението да се установи и документира откъде произхождат средствата, използвани в сделката. Задължително при засилена проверка и при съмнение.

Доклад за съмнителна дейност — международен еквивалент на STR/СОС уведомлението по ЗМИП. Подава се до финансовото разузнаване.

Звено за финансово разузнаване — в България това е дирекция „Финансово разузнаване" на ДАНС, което приема и анализира уведомленията за съмнителни операции.

Дирекция „Финансово разузнаване" на Държавна агенция „Национална сигурност" — националното FIU, надзорен и приемащ орган за AML уведомления в България.

Мярка при засичане в санкционен списък — незабавна забрана за извършване на каквито и да е операции с активите на засеченото лице.

Длъжностно лице, отговорно за спазването на регулаторните изисквания в организацията. В AML контекст функциите му се припокриват с MLRO.

Принцип на двойна проверка — решенията при висок риск се одобряват от двама служители, за да се намали рискът от грешки или злоупотреба.

Периодична независима проверка на ефективността на AML системата. Констатациите се документират и предоставят на ръководството.

Съвкупността от документи и информация, събрани за клиента в процеса на КПК — идентификационни данни, декларации, транзакционна история, кореспонденция.

AMLR въвежда единен таван от 10 000 € за плащания в брой в целия ЕС при търговски сделки. България вече има по-нисък праг по ЗМИП.

Нова роля по AMLR — лице на управленско ниво, отговорно за прилагането на AML политиките. Различно от Compliance Officer, отговорен за оперативното изпълнение.

AMLR въвежда задължение за прилагане на AML политиките на ниво група — дъщерни дружества и клонове трябва да следват единна групова политика.

Доставчик на услуги с виртуални активи — криптоборси, портфейли, платформи. По AMLR стават пълноценни задължени субекти с всички произтичащи задължения от 2027/2029 г.

Отношения между финансови институции, при които едната предоставя услуги на другата. Изискват задължително засилена проверка по ЗМИП и AMLR.